Глава 1 | Безметежно странстване

Смятам, че в тази глава ДжуанДзъ обръща внимание на определени „работи“, които не са наши:
– да разберем как птицата лети така високо;
– да предскажем какво ще стане в далечното бъдеще;
– да разберем това, което е така дълбоко;
– да намерим полза в това, което ни се струва безполезно.

Нищо от това не е работа на ума – това са задачи за сърцето, дори нещо повече – за самото Дао.

Тази глава ни приканва да пуснем илюзията, че можем да разберем нещо от това чрез мисъл или рационализация. Плитката вода (малкият ум) не може да „задържи голямата лодка“.

„Безметежно странстване“ ни кани на приключение – не такова, по което да се пуснем с усилие и хитрост, а такова, което се разкрива от самосебе си през самите нас. Това приключение не е за пресметливия ум, нито пък за малките същества. То е за голямата птица, която се рее там, където малките дори не могат да си представят да стигнат.