То не знае какво е било и какво ще бъде. Не знае откъде е дошло и накъде отива. Не избира да прави, а нещо само̀ се прави през него. Нещото го хваща за опашка и живо я повдига. Нещото навежда муцуната му смирено надолу. Цялото му същество се изопва — краката се протягат, а гърбът се издължава. Усеща всяка част от тялото си живо, а всъщност е сънливо.

Така силно се протяга, че отвътре му олеква.

Нещото се покланя през него, но то не се покланя. Заедно с него се покланят и клоните на дърветата и докосват земята. Заедно с него се покланя и луната и се скрива зад планината. Заедно с него се покланя и вятърът и погалва тревичките.

Напрегнато и жизнено нещото в него пулсира.

Вдишване издишване и изведнъж се отпуска.

То не знае какво е било и какво ще бъде. Не знае откъде е дошло и накъде отива… но все пак към себе си се връща.