Being busy does not always mean real work. The object of all work is production or accomplishment and to either of these ends there must be forethought, system, planning, intelligence, and honest purpose, as well as perspiration. Seeming to do is not doing.
Томас Едисон
Често ме питат „Как успяваш да свършиш всичко това?“ или „Откъде имаш толкова време?“
Обикновено получавам този въпрос от хора, които също имат много задачки. Това са хора, които са изключително заети! Но това да си зает не винаги означава, че успяваш да постигнеш нещо. Често аз самата се чувствам изключително заета, но накрая на деня не съм много сигурна какво точно съм направила. Чувството, че все не стига време и че имам толкова много задачи на раменете си.
Да изглежда, че правиш нещо и да си зает обаче, не е същото като да си наистина постигнал нещо с истинска реална стойност.
Основното нещо, което ми помага, за да свършвам повече работа, вместо да губя време и да се губя в просто вършене на неща, е организацията. Или по друг начин казано – планиране на времето и осъзнато търсене за това как да повишавам ефективността си (различни техники за учене, за организиране на време, за самодисциплина и създаване на навици).
И все пак нещото, което наистина промени нещата за мен, беше ежедневното планиране. Достигнала съм до методите, които в момента използвам, след дълго време експериментиране с различни начини да организирам времето си (и смятам, че всеки трябва да поекспериментира, за да намери какво работи за него).
Bullet Journal
За мен тефтерът е много по-ефективен, отколкото календарът ми в Google например. Това на пръв поглед не би трябвало да е така, понеже телефонът е по-лек и по-достъпен (дори в градския транспорт). Но има нещо в това да имам специален тефтер, специално място, в което да се концентрирам само и единствено върху планирането си. Телефонът често е доста разсейващ, а когато седна да планирам в тефтера, успявам да се концентрирам за дълго време.
Другият голям плюс на Bullet Journaling-а е, че човек сам решава как да подреди нещата – за мен приложенията на телефоните са твърде ограничаващи. Обичам да мога да обозначавам всякак, да променям стилове, да нареждам всякакви списъци (за книги, които в момента чета; филми за гледане; задачки за университета и т.н.).
Bullet Journaling-ът всъщност си има своя собствена система, на която стъпва и която ползвам за основа. Горещо препоръчвам да гледате следното видео за повече по темата:
И може би още едно видео с малко повече информация. Макар да има много видеа по темата в Youtube, препоръчвам това, защото набляга на простотата на дневника и фокуса върху… самото планиране.
И все пак – независимо дали говорим за приложения, календари или тефтери – планирането на няколко нива е много важно: какво искам да постигна следващите няколко години; а тази година; а този месец; а днес?
Habitica
В това да съм постоянна в навиците си не съм особено добра. Но Habitica много ми помогна. Това е приложение за телефон, което позволява на човек да превърне навиците си в игра: при изпълняване на ежедневните си навици, получава exp, предмети, жълтици; а при неизпълнението – аватарът в играта губи кръв. С напредване играчът вдига нива, има домашни любимци, избира си клас, купува си нови оръжия и броня и т.н.
Четох наскоро Homo Ludens на Хьойзинха и съм абсолютно убедена, че игровият елемент в действията на човек е от изключително значение, за да се постави той себе си в даден mindset и за да може да учи, възпитава и понякога превъзпитава себе си.
Заключение
Надявам се да съм била поне малко полезна и да съм нахвърлила някои интересни идеи по темата (макар и накратко). Какъвто и метод да изберете, за да организирате времето си, най-важното е да експериментирате – ако нещо не работи, попитайте се защо не работи, не се отказвайте. Помислете какво трябва да се промени, за да заработи. А дори и да работи – не спирайте да търсите начини, по които да заработи още по-добре. Експериментирайте и не спирайте да се учите!
