Или синдромът на свареното критическо мислене…
Мнозина сме чували следната алегорична история: когато поставим жаба в съд с вряла вода, тя незабавно изскача от него; но когато я поставим в хладка вода и постепенно започнем да увеличаваме температурата на водата, жабата остава в съда, докато не се свари.
Попаднах напоследък на някакви сайтове, в които има метафори за това как ние всички бавно се сваряваме като тази жаба. Изглежда, че състоянието дори си има съвсем научен термин: „Синдромът на сварената жаба“.
Този термин е поставен в различни комбинации в гръмки заглавия от този тип:
Неусетното привикване към неудовлетворението или „Синдрома на сварената жаба“
[категория „психология и хипнотерапия“]
Синдромът на сварената жаба: в какво пропилявате енергията си
[категория „любов“]
Синдромът на сварената жаба или защо има жени, които търпят лошите си съпрузи
[категория „под завивките“]
Синдромът на сварената жаба или защо има жени, които търпят лошите си съпрузи
[категория „психология“]
Емоционалната разруха или защо толкова много хора страдат от синдрома на сварената жаба
[категория „щастие“]
Дали не се превръщате в сварена жаба?
[категория „полезно“]
Откъде идва историята за сварената жаба?
Според сайтовете историята за сварената жаба е:
„експеримент“
приказка на Оливие Клерк и Физически закон: „Тази приказка се базира на съшествуващ физически закон. Той гласи, че „ако скоростта, с която температурата на водата се загрява е по-бавна от 2 градуса C на минута, жабата ще продължи да живее и ще умре, след като стане прекалено горещо. Ако скоростта е по-голяма, жабата ще скочи и ще избяга.“
Истински експеримент: „…се базира на истински експеримент. Ако поставите жива жаба във вода с приятна температура и започнете постепенно да нагрявате водата, тя ще се опитва да изравни своята температура с тази на водата.“
„Експеримент по физика“
Оливие Клерк: „Френският писател и философ Оливие Клерк описва това състояние като синдром на сварената жаба.“
Преди време проведен експеримент в американските колежи: „Преди време, в американските колежи се провеждал експеримент, при който са пускали жаба в съд с вряща вода,…“
А какво всъщност е?
Ще проверя в Wikipedia.org и Google, разбира се! Целта на използването на тези източници е да демонстрирам колко лесно е човек всъщност да провери достоверността на информацията, която чете, при налично желание.
Да започнем с Клерк. Откриваме книгата „Invaluable lessons from a Frog: 7 Life-Enhancing Metaphors“ от Olivier Clerc. Без да чета книгата разбирам, че това не е приказка, а метафора с цел да се илюстрират някакви съвети за живота. Но при внимателен преглед ще видим, че всъщност книгата е „first published November 18th 2005“.
2005-та година е доста скоро, така че нека видим тези експерименти „преди време“ и физични закони.
Уикипедия ни казва на базата на два източника (които може да проверите в библиографията на статията), че през 1869 година е направен експеримент с цел откриването на мястото на душата в тялото от Friedrich Goltz. Той обаче направил демонстрацията си, като отстранил мозъка на жабата. Разбира се, тя останала във водата при постепенното затопляне. Но при наличие на мозък, жабата скочила от водата, когато тя достигнала 25 градуса C.
От този експеримент разбираме, че вероятно изводът по-скоро (макар и изключително спекулативен) би бил за местоположението на душата в мозъка на живите организми.
Друг експеримент от 1872 година от Heinzmann (според два източника в Укикипедия) е успял да демонстрира, че обикновена жаба не би изскочила от водата, ако тя се притопля достатъчно бавно. През 1875 година Fratscher потвърждава експеримента.
Добре де, нали предният експеримент беше доказал друго? Да не би жабите в рамките на 5-10 години да са се променили?
През 1888 година Sedwick обяснява противоречието с разликата в температурното увеличаване в двата експеримента. В писание от E. M. от 1897 година (The New Psychology) е цитиран експериментът на Heinzmann. В крайна сметка се оказва, че Goltz бил увеличавал температурата с 3,8 градуса C на минута, докато Heinzmann – с 0,002 градуса C на минута, което убило жабата след 2 чАса. (Защо това не е възможно, може да прочетете тук.)
Така разбираме, че при всички положения с 2 градуса C на минута не бихме могли да си сварим жива жаба, а и нека споменем, че това по никакъв начин не би могло да се нарече „физически закон“.
Страхотно, значи все пак експеримент може да се каже, че е имало! И то успешен! Нали?
През 1995 година професор Douglas Melton от Harvard University Biology department търди, че ако поставим жаба в първоначално гореща вода, тя няма да изскочи изобщо! Тя просто ще умре. Защо? Във вода на 100 градуса C протеините в жабешките крачета се разпадат мигновено на тънки нишки, така че тя няма как да скочи.
Но ако я поставим в студена вода, тя ще изскочи, преди да стане топло. Жабите според него не стоят просто на едно място, чакайки да бъдат сварени.
Доктор George R. Zug (National Museum of National History) пък казва, че ако една жаба има как да избяга, тя ще избяга.
О, не, значи все пак експериментът може би не е истински?
През 2002 година доктор Victor H. Hutchison (Professor Emeritus of Zoology – University of Oklahoma), който специализира в земноводни, описва, че критичният термичен максимум (максималната температура, която едно влечуго може да понесе) за повечето видове жаби е вече установен.
А е бил установен по следния начин: при загряване на водата с 2 градуса F (или 1,1 градуса C) – ето откъде може би са се взели 2 градуса по C в статията – жабата става значително по-активна и се опитва да избяга, като скача от контейнера (ако има как).
Значи се оказва, че можем да говорим за истински експеримент, но не можем да говорим за успешен експеримент, нито физически закон, нито приказка.
СИНДРОМЪТ
Какъв всъщност е този синдром? Нека първо проверим значението на термина „синдром“. За по-лесно ще използвам уикипедия, защото не възнамерявам да навлизам в огромен детайл, но при желание, човек може да задълбочи:
Синдром (от гръцкото συνδρομή, букв. „стечение“, „струпване“) е термин от медицината и психологията, който означава съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние и проявяващи се едновременно. Характерното за синдромите е, че при засичане на един или част от симптомите им, останалите лесно могат да се предположат.
Wikipedia.org
Значи първо – за да имаме синдром, трябва да имаме симптоми, проявяващи се едновременно. Второ – трябва да имаме болест.
СИМПТОМИ, БОЛЕСТ, ЛЕЧЕНИЕ
Нека потърсим симптомите и всъщност в какво се явява болестното състояние на този синдром.
Да разгледаме някои цитати:
Ако някой още на първата срещата ви малтретира психически, емоционално или физически вероятността да се обвържете с него е около 0%, но ако постепенно въвежда агресията и подтисничеството в живота ви процента започва да расте. Или ако сега изядете един сандвич от веригите за бързо хранене и той ви причини за един час резултата, който има за десет години над организма със сигурност ще ви е последният.
https://innerself.bg/frog-syndrome/
Това не са симптоми, но са примери, с които вероятно авторът илюстрира нещо. Първото, което трябва да кажем е, че 0% (колкото и научно да звучи) не отговаря на реалността в случая – знаем за хора, които търсят именно такъв тип преживяване и се обвързват именно с такива хора, дори да не е напълно съзнато – предполагам някакъв тип мазохизъм. От друга страна, при постепенно въвеждане на агресия и подтисничество не е задължително процентът на толеранс да нараства – има хора, които са чувствителни и осъзнават своите граници. Но нека не задълбаваме, а да потърсим симптомите…
Оказва се, че трябва да сме наблюдателни и съзнателни за обстоятелствата, в които се намираме и да не махаме с лека ръка, когато уловим сигнал за „нередност“. Нашата вътрешноприсъща мъдрост има безупречен индикатор, улавящ всичко деструктивно в начина ни на живот, мислите, взаимоотношенията и действията ни. Друг е въпросът дали обръщаме някакво внимание на сигналите, които ни подава и доколко разчитаме на естествения си инстинкт за самосъхранение, доколко буден е той.
https://innerself.bg/frog-syndrome/
От тук става ясно какъв е първият симптом за този синдром:
1…Игнориране на сигнали за нередности и някакъв вид ненаблюдателност. (по-нататък допълнително описано като „примирението, безсилието на „удобната“ инертност или празната вяра в нещо, което не може да се оправи от само себе си“.
Да вземем като пример тревожността, в днешно време този вид дискомфорт е е все по-приет като естествен за стреса на модерния живот, но нито стреса, нито тревожността са действително присъщи ни. Това са придобити явления на забързаното ителектуализирано, хипер консуматорско общество. Проблемът с перманентния стрес е, че човешката психика и физиология не са пригодени за нея, а само за моментен стрес, чиято цел е мобилизиране на енергийните запаси за излизане от дадена ситуация.
https://innerself.bg/frog-syndrome/
Тук става дума за хроничния стрес предполагам, но това е само пример за това как би могъл да работи първият симптом, така че няма как да бъде добавен в списъка.
Огромно множество от хора с невроза, депресия, паническо разстройство, безсъние, високи нива на безпричинна тревожност, чийто брой расте непрестанно – това сочи опита до момента. Много от тях дори не обръщат адекватно внимание на тези състояния или чакат да преминат от само себе си, но те обикновено не преминават от само себе си, а развиват физически болести и проблеми.
https://innerself.bg/frog-syndrome/
Така, значи тази ненаблюдателност (този първи симптом) води до редица други симптоми, които са знак за други болести. Необръщането на внимание на тези симптоми (което е симптом на синдрома) води до тези физически болести и проблеми. Тоест това е симптом, който сам по себе си не обозначава болест, нито пък е съпроводен от други симптоми.
Смятам, че бихме могли да обобщим с не толкова гръмки и научно звучащи заглавия, че не е добре да игнорираме стресови и други негативни емоционални и психически състояния, защото могат да доведат до влошение.
Когато емоционалното влошаване е бавно, то остава незабелязано. Това оправдава нашата липса на реакция, защо не му се противопоставяме. Накрая се удушаваме в токсичен въздух, който бавно и сигурно ни е тровил във времето.
https://zdraveikrasota.bg/sindromat-na-svarenata-zhaba-v-kakvo-propilyavate-energiyata-si/
Според този цитат от друга статия симптомите са липса на реакция и противопоставяне. Нека приемем, че се препокриват със симптома ни от минала статия. А болестта? Тя е причинена от бавно емоционално влошаване. Тя представлява дълбоко попадане в „кладенеца на болката“:
Така че винаги си спомняйте за синдрома на сварената жаба и избягвайте да попадате в дълбокия кладенец на болката. Това би могло да бъде предотвратено, ако се усетите навреме.
https://zdraveikrasota.bg/sindromat-na-svarenata-zhaba-v-kakvo-propilyavate-energiyata-si/
Значи имаме един симптом:
1…Игнориране на сигнали за нередности и някакъв вид ненаблюдателност. (по-нататък допълнително описано като „примирението, безсилието на „удобната“ инертност или празната вяра в нещо, което не може да се оправи от само себе си“.
А болестта представлява:
Синдром на сварената жаба – психологическо състояние на дълбоко попадане в кладенеца на болката.
Начини за лечение и предотвратяване:
Да се усетите навреме, че имате синдрома и да кажете „Стига!“ (каквото и да значи това).
Според друга статия:
Отстрани всички виждат, че тя има нужда от промяна, но тя самата няма сили да се бори.
https://www.edna.bg/pod-zavivkite/sindromyt-na-svarenata-zhaba-ili-zashto-ima-zheni-koito-tyrpiat-loshite-si-sypruzi-4650449
Тук можем да кажем, че повтаряме симптома, изразен в „безсилието.“ Но пък със следващия цитат можем да извадим втори симптом:
Често тези жени просто тихо изгасват, затънали в семейна рутина, подкрепа за вече порасналите деца и напълно неспособни да се погрижат за себе си.
https://www.edna.bg/pod-zavivkite/sindromyt-na-svarenata-zhaba-ili-zashto-ima-zheni-koito-tyrpiat-loshite-si-sypruzi-4650449
Втори симптом е неспособност да се грижи този човек за себе си. За жалост статията не влиза в конкретика какво значи това, но въпреки това ще го приемем.
Ако на хоризонта се появи нов източник на сила и вдъхновение – нов мъж или всеотдайна приятелка, те биха могли да са подкрепата по пътя към промяната.
https://www.edna.bg/pod-zavivkite/sindromyt-na-svarenata-zhaba-ili-zashto-ima-zheni-koito-tyrpiat-loshite-si-sypruzi-4650449
Тук имаме допълнение по отношение на лечението – нов източник на сила и вдъхновение (в лицето на нов мъж или всеотдайна приятелка например).
СИМПТОМИ:
1…Игнориране на сигнали за нередности и някакъв вид ненаблюдателност. (по-нататък допълнително описано като „примирението, безсилието на „удобната“ инертност или празната вяра в нещо, което не може да се оправи от само себе си“.
2…Неспособността да се грижи човек за себе си.
БОЛЕСТ:
Синдром на сварената жаба – психологическо състояние на дълбоко попадане в кладенеца на болката.
ЛЕЧЕНИЕ:
Да се усетите навреме, че имате синдрома и да кажете „Стига!“ (каквото и да значи това). В живота ви да се появи нов източник на сила и вдъхновение (в лицето на нов мъж или всеотдайна приятелка например).
Другите статии потвърждават вече написаното, като добавят нюанси като: защитаване на нашите принципи и желания като начин за предотвратяване; казване на „не“ за предотвратяване; опитът за адаптация към неприятни ситуации, носещи дискомфорт, като симптом и т.н.
Заключение
Тази публикация е с цел демонстриране как гръмките заглавия, научно звучащите абзаци, повторението на една и съща измислица многократно, емоционалната демагогия, общите изречения и абстрактност – нито едно от тези неща не би следвало да бъде причина да се убеждаваме в и да приемаме дадено твърдение.
Търсете, проверявайте източниците и бъдете критични!
Колкото до жабите…
Frogs have a hard enough time as it is, what with diminishing swampland and polluted waters. Political rhetoric has its problems too. For the frogs’ sake, and that of less-idiotic public discourse, let’s retire this stupid canard, or grenouille.
https://www.theatlantic.com/technology/archive/2006/09/the-boiled-frog-myth-stop-the-lying-now/7446/
