🪑

Празно е тук.

Пусто и самотно. Водата на дъното се е заблатила. Задръстила се е от тинeста вина и срам. Надеждата се оплита, задушава и дави в нея. Пъргаво плуват попови лъжички, неразбиращи, че е празно тук.

Пусто и самотно. Напоследък Слънцето рядко навестява. Тишината, мракът и студът са ни редовни гости. Чува се понякога единствено тихият капчук. Кап-кап. Пъргаво минава времето, неразбиращо, че е празно тук.

Пусто и самотно. Спомените са полепнали по стените и тавана. Гъст слой прах от страх е плътно покрил прозорците. Пъргаво пърхат мушици, неразбиращи, че е празно тук.

Пусто и самотно. Снощи един кошмар се отби. Седна на стола в средата на стаята, погледна ме и разкри ужасните си зъби в зловеща усмивка. Силно се засмя. Разтресе водата, а поповите лъжички се разбягаха. Заглуши капчука, а времето се стресна и се спря. Уплаши мушиците, а те отчаяно заподскачаха. Последва нищото. Кошмарът почака, огледа се, обърка се, а сетне разбра, че е празно тук.

Пусто и самотно.