Небето и Земята са безпристрастни,
те възприемат нещата като кучета от слама.
Мъдрецът е безпристрастен,
той възприема хората като кучета от слама.
Пространството между Небето и Земята
не е ли като ковашки мех?
Пусто, но неизчерпаемо,
с движението му нараства и това, което създава.
Многото думи често водят до изтощение,
не е тъй както да останеш във средата.
