Най-висшият човек чува за Дао
и старателно го следва.
Средният човек чува за Дао
и ту го следва, ту го губи.
Низшият човек чува за Дао
и силно му се смее.
Ако не се смееше,
то това не би било Дао.
Затова има такава мъдрост:
Светлото Дао изглежда тъмно.
Напредващото Дао изглежда, че се връща.
Гладкото Дао изглежда неравно.
Върховната добродетел изглежда обикновена.
Най-чистото изглежда опетнено.
Безграничната добродетел изглежда оскъдна.
Непоклатимата добродетел изглежда поклатима.
Истинската добродетел изглежда променлива.
Големият квадрат няма ъгли.
Големият съд се бавно изработва.
Големият звук е едва доловим.
Големият образ няма форма.
Даото е скрито и неназовимо.
Само Даото умело започва
и умело завършва.
