Нощта ме е прегърнала и аз се връщам в пустошта. Няма вече “аз” и “мое”, аз съм безграничността. Съзнанието ми притихва, влива се в безкрайността. Във тази истина заспивам кротко, преди да ме роди отново утре Вечността.
