Счупеното е цяло.
Извитото се изправя.
Празното се напълва.
Вехтото се обновява.
Който има недостатъчно, получава.
Който има в повече, се заблуждава.
Затова:
Мъдрецът прегръща Единството
и е за пример във света.
Не се самопредставя,
затова е просветлен.
Не се самодоказва,
затова e забелязан.
Не е самонадеян,
затова е успешен.
Не се самохвали,
затова ще устои.
И именно защото се не надпреварва,
никой не може го превари.
В древността казвали:
„Счупеното е цяло.”
Нима това са празни думи?
Към истинската цялост то се завръща.