Тук ще го намериш – между двата свята. Отляво му стои долината на смъртта. Тъмно и студено е тук. Тихо и изпълнено с тайни. Отдясно му стои долината на живота. Слънцето грее ярко, а камъните са жежки. Птичи писък огласява небето и нещо бързо прелита.
Той е стъпил здраво помежду им – точно по средата. Задният му крак е стъпил леко вляво към тъмата, десният пък в светлината. И макар, че стъпил е в различни светове, той е стъпил здраво на земята. Ръцете му издигат се със сила и мечът му пронизва небесата.
Това е неговото бойно поле – тъмното и светлото, земята и небето. Между всички тях притиснат е и воюва всеки ден. Краката му воюват помежду си и издърпват го към двата свята. Земята здраво го придържа, а мечът му – в небето.
Жестока и безмилостна е тази война – от далечни времена е тук, а никой пред другия не отстъпва. Викът пронизва тишината, а тишината го поглъща. Лъч пронизва тъмнината, а тъмнината го поглъща. Живот се ражда от смъртта, а смъртта го поглъща.
Докога ли ще воюва той и кога ли ще узнае, че воюва сам със себе си и себе си не може да надвие? Нима не вижда, че са негови и десният му крак и левият? Нима не вижда, че са негови и тялото и мечът?
Един ден ще прозре, че не борба, а танц е всичко. Викът танцува в тишината, лъчът танцува в тъмнината, живот танцува пък в смъртта. Смирено ще пророни “ах” и без думи ще остане. Тогава ще узнае, че той е своите нозе, че той е своя меч, че той е небесата, че той е и земята, че той е и тъмата, че той е светлината.
