вятър

Чух за океан наблизо – просторен, тих и безграничен.

Вятър се промъква – нежно и незабележимо.

Вълни от океана се въздигат – пъргави, бъбриви.



Вятърът понася ги нанякъде, а те ту се боричкат, ту в играта му участват.

Вълничка съм и аз, а вятърът през мен танцува. Привидно съм оживяла, а пък всъщност съм си просто океан.