Върховната добродетел не е добродетел,
затова е добродетел.
Низшата добродетел не пуска добродетелта,
ето затова не е добродетел.
Върховната добродетел бездейства
без намерение да действа.
Върховната човечност действа
без намерение да действа.
Върховната праведност действа
с намерение да действа.
Върховният ритуал действа,
но никой не отвръща,
тогава навива ръкави и се налага.
Затова загубиш ли Дао, идва добродетелта.
Загубиш ли добродетелта, идва човечността.
Загубиш ли човечността, идва праведността.
Загубиш ли праведността, идва ритуалът.
Ах, ритуалът,
той е повърхностна лоялност и доверие
и ражда безредието.
Предишното познание,
то е суетата на Дао
и ражда глупостта.
Затова благородният човек е в дълбокото, не в повърхността.
Той е в истинското, не във суетата.
Затова се отказва от едното и избира другото.
