Даото е все безименно,
като неодяланото дърво.
Макар и да е малко,
никой на света
не може да го подчини.
 
Ако владетелите го следват,
всички неща ще им се подчинят
от самосебе си.
 
Когато Небето и Земята
взаимно се обединят,
пада сладка роса.
Хората не могат да ги подчинят,
а те от самосебе си са във хармония.
 
Започне ли дялкането,
ще се появи и именуването.
Появят ли се имената,
помни кога да спреш.
Знаеш ли кога да спреш,
ще избегнеш опасност.
 
Даото за хората е тъй,
както планинските поточета
са за моретата и океаните.