Който умее да ходи,
не оставя следи.
Който умее да говори,
не прави грешки.
Който умее да смята
не употребява сметало.
Който умее да заключва,
не употребява катинар,
а пак не може да се отвори.
Който умее да завързва,
не употребява въже,
а пак не може да се отвърже.

Мъдрият умее да приема другите,
ето защо за него няма пренебрегнат.
Той умее да приема нещата,
ето защо няма нищо пренебрегнато.
Това се нарича просветеност.

Ето защо:
Умеещият е учител на неумеещия,
а неумеещият подхранва умеещия.
Когато човек не цени своя учител
и не обича това, което го подхранва,
дори да е мъдър,
той е изгубен.
 
Това се нарича дълбоко тайнство.