Даото го създава,
Добродетелта го поддържа.
нещата го оформят,
средата го завършва.

Затова:
Сред всичките неща няма такова,
което да не почита Даото и цени Добродетелта.
Даото на почит, Добродетелта е ценност —
това никой го не заповядва,
а винаги от самосебе си се случва.

Затова:
Даото го ражда,
съзнаването го подхранва,
развива го, отглежда го,
узрява го, укрепва го,
обгрижва го, закриля го.

Създава, но не притежава,
прави, а не се уповава,
отглежда, но не подчинява,
това се нарича дълбока Добродетел.