Светът има начало — то се смята за майката на света.
Веднъж познал майката, ще разбереш и нейните деца.
Веднъж познал децата, ще разбереш отново майката —
и не ще познаеш опасност до сетния си дъх.

Запуши пролуките, залости вратите —
и тялото ти не ще се изтощи до сетния си дъх.
Отпуши пролуките, потъни в делата —
и не можеш да се спасиш до сетния си дъх.

Да забележиш малкото — това е просветление.
Да запазиш мекото — това е сила.

Използвай тази светлина,
възвръщай се към тази яснота,
не оставяй тялото си във нещастие.
Това е то — да следваш постоянното.